Липсваш ми, море
Със широко затворени очи,
пак сънувам залези красиви,
брега и укротените вълни –
споменът е жив, не си отива...
Разходките под звездното небе,
сред тълпата с веселата глъч,
щастливи като усмивка на дете,
сгушени и озарени от любовен лъч.
После тъмните дебри на нощта,
приютяват страстите ни диви –
експлозия, екстаз и... тишина,
а Луната... гледа ни свенливо.
Липсваш ми море с лятото горещо :
слънце, пясък и плясък на вълни –
липсваш ми море с онези срещи,
с които животът ми се промени...
Обикнах те и знам много ще боли,
ако в мен остане само спомен,
за нощите и укротените вълни,
с двата силуета на брега огромен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Влади Все права защищены
