21 нояб. 2010 г., 22:50

Липсваш ми Ти...

985 0 1


                                                     
                                     
                                              Когато телефонът ми звъни,
                                              си мисля, че си ти.
                                              Когато гледам безкрайното небе,
                                              си мисля за теб и твоето лице.
                                              Когато си лягам,
                                              мисля за преживяното с теб.
                                              Когато чуя тъжна песен,
                                              плача и се чудя защо.
                                              Когато се замисля,
                                              мисля само за теб.
                                              Когато погледна снимката ти,
                                              ме побиват тръпки.
                                              Когато чуя името ти,
                                              питам "какво".
                                              Но аз съм ти дал обещание,
                                              "че няма да ми липсваш".
                                                       Но кажи ми,    
                                                 мога ли да го спазя?
                                         Kогато толкова много ми ЛИПСВАШ!!!    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Бояджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Откровено. Това е най- искреното чувство.
    Поздравявам те за силата ти.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...