21.11.2010 г., 22:50

Липсваш ми Ти...

984 0 1


                                                     
                                     
                                              Когато телефонът ми звъни,
                                              си мисля, че си ти.
                                              Когато гледам безкрайното небе,
                                              си мисля за теб и твоето лице.
                                              Когато си лягам,
                                              мисля за преживяното с теб.
                                              Когато чуя тъжна песен,
                                              плача и се чудя защо.
                                              Когато се замисля,
                                              мисля само за теб.
                                              Когато погледна снимката ти,
                                              ме побиват тръпки.
                                              Когато чуя името ти,
                                              питам "какво".
                                              Но аз съм ти дал обещание,
                                              "че няма да ми липсваш".
                                                       Но кажи ми,    
                                                 мога ли да го спазя?
                                         Kогато толкова много ми ЛИПСВАШ!!!    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Бояджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откровено. Това е най- искреното чувство.
    Поздравявам те за силата ти.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...