Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе  моят смисъл на дните ми,  лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...
Липсваш ми, защото от твоята липса не мога да дишам и дъх да поема,
За мене ти в  смисъл в живота превърна се - моя сърдечна  емблема...
Липсваш ми, защото в съня ми само твоят образ виждам и името ти  единстено сричам,
В сърцето буен огън пак гори ме,  защото още те обичам...
Липсваш ми, защото за мене  очите ти сини, блещукащи,  са двечки звезди в небосвода...
Заключена със сто катинара за други душата ми е, за тебе само отворен е входа!
Ти единствен към нея ключа в ръцете свои държиш и като маг я владееш,
Но  от това недей се опитва  да бързаш  да се възгордееш...
Може  и по цял ден в ума ми да си, но в най-дълбокото на мечтите си съм те скрила,
Само аз да имам достъп до тебе, пред никого да не съм те разкрила...
Живея в енигма, защото е тайна това, което изпитвам към тебе, любими!
И чувствата мои, като клечка кибрит са лесничко те запалими...
Предизвикваш бурни  любовни пожари, стихийно бедствие мое красиво!
Макар и след теб да оставяш следи  все с вкус на горчиво...
Макар и превръщайки  ме  във пепел, като угарка от фас на цигара,
Която  бавно изпушваш на глътки, а после след тебе догарям...
Липсваш ми, не защото обичам да живея във твойта магична заблуда,
А ми липсваш, защото ти мой наркотик си и цяла по тебе съм луда...