Ren_Lean (Рен Леан)
21 5
12 дек. 2008 г., 09:29

Лисица 

  Поэзия
833 0 17
Сама е лисицата дива.
Сама и свенлива.
Сама и... щастлива.

Дълбоки гори пропъждат пъстротата й.
Дълбоки гори поглъщат свободата ми.

Поглъщат, изпиват, изсмукват.
Съсипват, чупят, настъпват.
Мачкат, проклинат, разскъсват.

Тича - красива, свободолюбива.
Тича - страхлива.
Умира...

© Рен Леан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така и ще стане : )
  • има и некъв такъв вариант ... стискате си ръце - критикарите казват - гаден е стиха ... авторът - така го оставям ... ок ... но за следващият стих авторът има едно наум ... разбира се всеки сам преценява как да постъпи ... и така хем заяждането става градивна критика хем стихът си остава същият ...
  • Прости ни! Ние НЕ сме Критици! Както има липса на добри Поети, така и има липса на добри Критици!
    Ние сме Потребители, които изразяваме своето мнение!
    Това дали ще го приемеш или - не, е твое право!
    Поздрав и успех!

    (май говоря в множествено число)
  • Ааа, добре. помислих, че ще се изрепчиш и на този въпрос.

    Колкото до стихото ти - сериозна съм, градивна съм, критикарка съм, но съм права - повярвай, идеята ти реве за друг стих, или ремонтиран - този!!!
    Друго - лично аз не мога да се редактирам, но се пренаписвам - не рядко. Опитай!

    П.П. 21.19 часа - нужно е да те разбират, не всички, 'щото някои няма как да те разберат, не могат, не искат или дявол знае какво... Но е нужно да те разбират - не много, достатъчно обаче... Защото иначе попадаш в опцията - като ми се дочете книга, си написвам някоя... Тъй ... Свали гарда...
    В сайта също има какво да се чете
    и да се научи!
    Успех от мен!
  • Тази е, но в първите 6 - 7 коментара не виждам много такава.
  • Защо, тази според теб не е ли?
  • Не бих го написала отново. За мен така е каквото трябва да бъде. Тези редове на мен ми носят идеята, обяснена в коментара ми, по друг начин не биха. Не целя да бъда разбрана от всички. Това е видът му, който ме удовлетворява.
    Не се цупя, просто предпочитам, ако има критика, то тя да е градивна,
  • Ren_Lean (Рен Леан) - Здравей и от мен!
    В пояснението ти има повече поезия, отколкото в самия стих! Хреса ми и аз бих гласувала положително за него с удоволствие. Защо не го разработиш в есе и да се върнеш на стиха? Имаш идеята, има "хляб" в нея, поработи. Имаш какво да кажеш, направи така, че другите да те разберат. Заслужава си! Нали това е смисълът на творчеството?!
  • Може би, заглавието трябваше да бъде: "Живот"?
    Извини ни за некомпетентността!

  • Здравей,

    аз като една от квачките, дето кряка,че и критикува ...
    Без да се обиждаш - внимателно ти изчетох коментара, отново прочетох стихо-творението ти ... С ръка на сърце ти казвам - така описана идеята ти е много гот, така реализирана обаче - вярвай ми - не е... Сиреч - гласувам за коментара ти, но гласувам против стихо-творението ти.
    Образността явно е наритала идеята ти ...някъде си . Не се цупи, никой от критикуващите те няма за цел да те унизи ... Защо не се опиташ да го построиш отново?
  • Ех... не винаги е нужно да те разбират...
    В стихотворението съм се опитала да побера живота. Част от него. Чувствата, преживяванията... Започва красиво, млади сме, тичаме из гората на живота - сами, но това ни дава свобода, прави ни щастливи. "Нахакани" сме, мислим, че можем всичко. Напредваме малко по малко и навлизаме в момент, в който осъзнаваме, че сме сами, но този път самота не даряваща ни свобода, а такава, която ни измъчва, изпива ни, кара ни да забравим кои сме, тегне над нас като вечно проклятие.
    И си припомняме колко е красиво да се живее, връщаме се отново в спомените си към свободата, към това, което ни е правело щастливи. И се плашим. Плашим се от това, което сме станали, плашим се от това, което сме изпуснали. Плашим се от това, че никога няма да бъдем същите, плашим се от това, което ни очаква. Умираме... дали духовно или физически - не знам. Но и двете възможности са еднакво ужасяващи. Нима да живееш с повяхнал дух - без надежди, без мечти, без очаквания, без усещания е живот ? Нима е по - добре от физическата смърт ?
    Не знам защо сте го приели толкова буквално и повърхностно но всеки има правото да разбира поезията както си иска. За вас този стих може да не означава нищо, но за мен той е много. Той е част от мен. Мисля, че хапливите забележки за нещо толкова лично колкото са стиховете са неуместни.
    Благодаря.
  • Въх, ега си капана за лиси-чки! Горките....
  • Леле!!!
    Това сигурно е някакъв майтап...
  • ... че и умира...

    Весе, не виждам аплаузи, слава Богу! (да ме прости, че споменавам името му с (без) причина)
  • А не...Изперкахте ли бе хорааааааааааааааааа?
    На това ли му казвате поезия?
  • Разсмях се ... Доре, ти си виновна, но и моята първа мисъл беше същата
    К`во ти направи лисичката, та така я омаскари ...
    Тъй де
  • горката лисичка!
    на нищо си я направил/а.
    и нищо не се е получило.
Предложения
: ??:??