12.12.2008 г., 9:29

Лисица

1K 0 17
Сама е лисицата дива.
Сама и свенлива.
Сама и... щастлива.

Дълбоки гори пропъждат пъстротата й.
Дълбоки гори поглъщат свободата ми.

Поглъщат, изпиват, изсмукват.
Съсипват, чупят, настъпват.
Мачкат, проклинат, разскъсват.

Тича - красива, свободолюбива.
Тича - страхлива.
Умира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рен Леан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така и ще стане : )
  • има и некъв такъв вариант ... стискате си ръце - критикарите казват - гаден е стиха ... авторът - така го оставям ... ок ... но за следващият стих авторът има едно наум ... разбира се всеки сам преценява как да постъпи ... и така хем заяждането става градивна критика хем стихът си остава същият ...
  • Прости ни! Ние НЕ сме Критици! Както има липса на добри Поети, така и има липса на добри Критици!
    Ние сме Потребители, които изразяваме своето мнение!
    Това дали ще го приемеш или - не, е твое право!
    Поздрав и успех!

    (май говоря в множествено число)
  • Ааа, добре. помислих, че ще се изрепчиш и на този въпрос.

    Колкото до стихото ти - сериозна съм, градивна съм, критикарка съм, но съм права - повярвай, идеята ти реве за друг стих, или ремонтиран - този!!!
    Друго - лично аз не мога да се редактирам, но се пренаписвам - не рядко. Опитай!

    П.П. 21.19 часа - нужно е да те разбират, не всички, 'щото някои няма как да те разберат, не могат, не искат или дявол знае какво... Но е нужно да те разбират - не много, достатъчно обаче... Защото иначе попадаш в опцията - като ми се дочете книга, си написвам някоя... Тъй ... Свали гарда...
    В сайта също има какво да се чете
    и да се научи!
    Успех от мен!
  • Тази е, но в първите 6 - 7 коментара не виждам много такава.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...