28 окт. 2016 г., 13:49

Листопад

966 1 9

Днес отрони се той от живота ми,

като малко умряло листо.

И след него безмилостно падаха

всички радости, трепети сто…

 

И усетих как плисна в лицето ми

на тази любов есента.

Как отново оголи сърцето ми-

листопад и една самота…

 

Ще нахлуят в живота ми вихри.

Като змии ще плъзнат мъгли.

Дъжд ще брули оголени мисли.

Есен тъжна любовта победи…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истински ми стопли душата! Благодаря!
  • Силни и съвършени образи, произведението ти е прекрасно, Таня!
  • Благодаря за подкрепата, приятели!
  • "Днес отрони се той от живота ми.
    Есен тъжна любовта победи…"

    Началото и финалът чудесно рамкират стиха. И става ясно, че есента тук не е сезон в човешкия живот – в смисъл старост, а е сезон на самата любов – единият си тръгва, а другият, запазил чувствата си, страда.
    С прекрасни сравнения се внушава идеята на стиха и се постига емоционално въздействие.
    Моите поздравления, Таня!
  • Прекрасен стих! Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...