Днес отрони се той от живота ми,
като малко умряло листо.
И след него безмилостно падаха
всички радости, трепети сто…
И усетих как плисна в лицето ми
на тази любов есента.
Как отново оголи сърцето ми-
листопад и една самота…
Ще нахлуят в живота ми вихри.
Като змии ще плъзнат мъгли.
Дъжд ще брули оголени мисли.
Есен тъжна любовта победи…
© Таня Тодорова Все права защищены