28.10.2016 г., 13:49

Листопад

965 1 9

Днес отрони се той от живота ми,

като малко умряло листо.

И след него безмилостно падаха

всички радости, трепети сто…

 

И усетих как плисна в лицето ми

на тази любов есента.

Как отново оголи сърцето ми-

листопад и една самота…

 

Ще нахлуят в живота ми вихри.

Като змии ще плъзнат мъгли.

Дъжд ще брули оголени мисли.

Есен тъжна любовта победи…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истински ми стопли душата! Благодаря!
  • Силни и съвършени образи, произведението ти е прекрасно, Таня!
  • Благодаря за подкрепата, приятели!
  • "Днес отрони се той от живота ми.
    Есен тъжна любовта победи…"

    Началото и финалът чудесно рамкират стиха. И става ясно, че есента тук не е сезон в човешкия живот – в смисъл старост, а е сезон на самата любов – единият си тръгва, а другият, запазил чувствата си, страда.
    С прекрасни сравнения се внушава идеята на стиха и се постига емоционално въздействие.
    Моите поздравления, Таня!
  • Прекрасен стих! Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...