„Дъжд и слънце над Сена”.
Господи, Превер! Какъв контраст със София,
сега в алуминий и стъкло подмладена.
Лондонска мъгла на „Дондуков” полегна.
Изгниват и гняв и съвест и страст.
Столицата се изпълни с озлобление и страх,
от политическата влага напоена.
За всичко и всички изгубен копнежа...
За всичко и всички рекламна надежда...
обясняват ни вчера и днес, а за утре...
... пред мен някой тихо пистолета зарежда –
петно от кръв, вместо печата с подпис,
под смъртния акт на мъртвия ден.
Но пак им е тясно! Пак не им стига място!
Светът не е поделен. А трябва!
И взривове гръмко пулса измерват
на сляпата демокрация.
В Япония трусове. В БГ живота ни сривове.
Светът се пробужда със взривове.
Постепенно руши се и срутва се,
сякаш, след антитерористична акция,
всяко доверие. Оставихме си само едно измерение –
предизборното им телевизионно време.
Но ние няма да износим тежкото си бреме;
ще изберем според любимата реклама;
ще се смеем в сепарето, в дъното, до бара;
ще се престорим, че сме НИЕ,
че сме истински и чисти,
облечени в костюми, с нови ризи.
Някой, някъде умира... Да мре! А друг ще вие,
но НИЕ ще се оградим със думи,
останали съвсем без мисли.
Ще пазаруваме с охота
в огромните и лъскавите магазини.
Ще съблечем душите си –
не са във крак със новата ни мода.
Ще ги събере клошарят,
окичен целият със закачалки.
Ще ги отнесе нанякъде,
къде е без значение,
стига да е надалеч –
извън обхвата, да няма връзка с абоната.
Здрачава се и милиони ключове
превъртат се в безименни ключалки.
Замислен дъжд подхваща улиците да пере.