Ловецът

14 июн. 2006 г., 12:47

Поэзия

1076 0 1

Той идва бързо като мълния,
с вик раздира черното небе,
в очите му прочитам -
той иска да е силния
и само с поглед, с дума
да разбие клетото сърце.

А то в лудешки бяг побягнало,
се удря в моите гърди
и моли своя повелител:
"Не ме убивай!Пощади!"

Но повелителят не чува,
а все по-бързо хвърля
с отрова напоените стрели,
хвърля смело, без да се страхува,
че може смъртно да ме нарани.

Яростен и настървен, но даже не потрепва
и все по-точно ми изпраща своите стрели,
но изведнъж учудено се сепва -
разбира, че няма вече кой да нарани.

Спира се, ръкавите запретва
тялото безжизнено във бездната лежи...
почти безмълвно той на себе си прошепва,
че трябва следите си да заличи.

Сърцето вече е разбито,
изстинало, безкръвно там в гърдите,
то вече е студено и убито
и няма пак да затупти...

Всевластният ловец е отегчен да гледа
лешоядите как ръфат тялото във пропастта...
И тръгва пак на лов решен
да убие този път и Любовта.

Ловецът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения