Jun 14, 2006, 12:47 PM

Ловецът

  Poetry
1.4K 0 1
Той идва бързо като мълния,
с вик раздира черното небе,
в очите му прочитам -
той иска да е силния
и само с поглед, с дума
да разбие клетото сърце.


А то в лудешки бяг побягнало,
се удря в моите гърди
и моли своя повелител:
"Не ме убивай!Пощади!"


Но повелителят не чува,
а все по-бързо хвърля
с отрова напоените стрели,
хвърля смело, без да се страхува,
че може смъртно да ме нарани.


Яростен и настървен, но даже не потрепва
и все по-точно ми изпраща своите стрели,
но изведнъж учудено се сепва -
разбира, че няма вече кой да нарани.


Спира се, ръкавите запретва
тялото безжизнено във бездната лежи...
почти безмълвно той на себе си прошепва,
че трябва следите си да заличи.


Сърцето вече е разбито,
изстинало, безкръвно там в гърдите,
то вече е студено и убито
и няма пак да затупти...


Всевластният ловец е отегчен да гледа
лешоядите как ръфат тялото във пропастта...
И тръгва пак на лов решен
да убие този път и Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РАДА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение,много ми харесва.Наистина има нещо зловещо ,но именно заради това е привлекателно!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...