21 мар. 2015 г., 19:58  

Луда пролет

1.2K 3 26

 

 

Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...

И луда пролет в клоните напъпи,
наметнала се с  булчинското бяло.
Невеста бе - от дъждове окъпана,
разтърси буйното си младо тяло.

Приседнах аз на дивната поляна,
живота да усетя как се лее.
Тревички да погаля замечтано.
Стада от агънца край мен да блеят.

Тече си времето забързано... Последно!
През прагове и бързеи отнася
пенливата и непонятна вечност,
чрез пролетта даряваща причастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно..., вече започваме да тръпнем в очакване...!!!
    "Приседнах аз на дивната поляна,
    живота да усетя как се лее.
    Тревички да погаля замечтано.
    Стада от агънца край мен да блеят."
  • Сеси, Евелина и Ивон, много ви благодаря за вниманието и за хубавите думи!

    Да ви е честита Пролет - 2015! От сърце желая да ви носи много радост и светло настроение. Всичко, което ви е гнетяло досега, нека остане в отзвучаващата зима и да се стопи като нейния сняг.
  • Прекрасно..., дойде ли..., - още не е, но ще дойде...!!!
    "И луда пролет в клоните напъпи,
    наметнала се с булченското бяло.
    Невеста бе - от дъждове окъпана,
    разтърси буйното си младо тяло."
  • Благодаря ти за това настроение! Честита пролет!
  • Благодаря за вниманието ти, Лъвице! Трогнат съм.

    Благодаря и на теб за оценяването, Светла /sisi6571/!

    И на двете ви - честита първа пролетна седмица за 2015г.!
    Да ви е светло на душите и леко на сърцата!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...