Лудост
Не казвай нищо,
замълчи,
очи широко отвори и наблюдавай таз картина:
в небето бяла балерина,
танцува с вятъра.
Уви!
В очите ти
аз виждам страх,
една сълза
отронва се
и пада.
Край,
всичко свърши.
Не е ли тъжна таз съдба,
родена бе от болка тя,
живя секунда, можe би
и после нейде се стопи.
Къде си ти?
Защо те няма?
Изгубих те във хаоса на този луд живот.
Къде си?
виждаш ли я - бяла балерина,
в очите смърт...
Tова е лудостта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Митренов Все права защищены
