10 июл. 2009 г., 20:17

Лудост 

  Поэзия
1660 0 4

Не казвай нищо,
замълчи,
очи широко отвори и наблюдавай таз картина:
в небето бяла балерина,
танцува с вятъра.
Уви!
В очите ти
аз виждам страх,
една сълза

отронва се
и пада.
Край,
всичко свърши.
Не е ли тъжна таз съдба,
родена бе от болка тя,
живя секунда, можe би
и после нейде се стопи.
Къде си ти?
Защо те няма?
Изгубих те във хаоса на този луд живот.
Къде си?
виждаш ли я - бяла балерина,
в очите смърт...

      Tова е лудостта!

© Георги Митренов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??