Лудост
Не казвай нищо,
замълчи,
очи широко отвори и наблюдавай таз картина:
в небето бяла балерина,
танцува с вятъра.
Уви!
В очите ти
аз виждам страх,
една сълза
отронва се
и пада.
Край,
всичко свърши.
Не е ли тъжна таз съдба,
родена бе от болка тя,
живя секунда, можe би
и после нейде се стопи.
Къде си ти?
Защо те няма?
Изгубих те във хаоса на този луд живот.
Къде си?
виждаш ли я - бяла балерина,
в очите смърт...
Tова е лудостта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Митренов Todos los derechos reservados
