ina_popova (Лала Ловеч)
22 16
9 сент. 2007 г., 15:04

Лудостта на стъкълцата 

  Поэзия
770 0 4

Лудостта на стъкълцата -
помниш ли?
Дали това поне остана?
Лудостта на стъкълцата,

гонещи да уловят лъчите на зората.
И техния променлив облик
опитвахме да уловим,
а нашия дори и не успяхме
до себе си да задържим.
А стъкълцата... поне за час са скъпоценни камъни, нали?
Те носят в себе си зората
и не остават никога сами.
Нали и ти за мене бе зората,
нали изгряваше във мен?
Сега си пак във небесата,
но изгревът е толкова студен.
А лудостта на стъкълцата -
помниш или не,
е вече само приказка
за лятната зора, а есен е.

© Лала Ловеч Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??