Лудостта на стъкълцата
Лудостта на стъкълцата -
помниш ли?
Дали това поне остана?
Лудостта на стъкълцата,
гонещи да уловят лъчите на зората.
И техния променлив облик
опитвахме да уловим,
а нашия дори и не успяхме
до себе си да задържим.
А стъкълцата... поне за час са скъпоценни камъни, нали?
Те носят в себе си зората
и не остават никога сами.
Нали и ти за мене бе зората,
нали изгряваше във мен?
Сега си пак във небесата,
но изгревът е толкова студен.
А лудостта на стъкълцата -
помниш или не,
е вече само приказка
за лятната зора, а есен е.
© Лала Ловеч All rights reserved.
