Лудостта на сърцето

22 дек. 2015 г., 09:13 2015-12-24T14:10:32+02:00

Поэзия

336 0 3

Лудостта на сърцето
================
Дреме сърцето ми в лятната люлка,
дреме и хич не му пука.
Сякаш е още средата на юли.
Май че напълно изкука!

Зимата вече му стяга колана,
то още ходи с налъми.
Пусто сърце само с обич се храни,
тъй не научи чалъми...

Как на живота да хване юздите,
как да се чупи във кръста.
Гони Михаля щастливо в рътлите,
с него все мери си ръста.

Лудо е казвам ви, лудо за десет,
тесен светът е за него.
Ръгат го с лакти, а то ниже песен,
плаче гърбът му за гега.

Как да го карам обаче да мрази,
как лудостта му да скърша?!
То, с добротата си, жива ме пази
даже сред гниеща мърша.

Цвета Иванова

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-04-03T14:10:06+03:00

Много е хубаво и силно! Образност, стил, идея, ритмика - за всичко 5!
yotovava (Валентина Йотова)

2015-12-23T11:07:02+02:00

Щуретина
petrova95 (Пепи Петрова)

2015-12-22T15:25:12+02:00

Едно сърце хване ли го любовната лудост не може да мрази. Поздрави Цвети!