22.12.2015 г., 9:13 ч.  

Лудостта на сърцето 

  Поезия
311 0 3

Лудостта на сърцето
================
Дреме сърцето ми в лятната люлка,
дреме и хич не му пука.
Сякаш е още средата на юли.
Май че напълно изкука!


Зимата вече му стяга колана,
то още ходи с налъми.
Пусто сърце само с обич се храни,
тъй не научи чалъми...


Как на живота да хване юздите,
как да се чупи във кръста.
Гони Михаля щастливо в рътлите,
с него все мери си ръста.


Лудо е казвам ви, лудо за десет,
тесен светът е за него.
Ръгат го с лакти, а то ниже песен,
плаче гърбът му за гега.


Как да го карам обаче да мрази,
как лудостта му да скърша?!
То, с добротата си, жива ме пази
даже сред гниеща мърша.


Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??