Лунен вятър разплита косите
на върбите във тиха тъма,
а сърцето изплаква мечтите
във покоя на нощна тъга.
Шепот странен се носи в тревите
и потрепват листата –сърца,
звездна люлка небето изплита
и се люшва над сънни поля.
Нечий спомен ранява покоя
със сълзите, дошли изведнъж,
ще разкрие ли тайната своя
в тишината късният дъжд. ...