Лунен вятър
Лунен вятър разплита косите
на върбите във тиха тъма,
а сърцето изплаква мечтите
във покоя на нощна тъга.
Шепот странен се носи в тревите
и потрепват листата –сърца,
звездна люлка небето изплита
и се люшва над сънни поля.
Нечий спомен ранява покоя
със сълзите, дошли изведнъж,
ще разкрие ли тайната своя
в тишината късният дъжд.
Живка Юрукова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Юрукова Все права защищены
