21 янв. 2021 г., 01:31

Лунна нощ...

565 2 2

 

Лунна нощ...

(вълшебна импресия)

 

... За нас ли бе, или́ Вселената

(изпитала безброй неща)

със Вечност незадоволена –

си бе довела тук нощта?...

 

От облак бял Луна изкочи

и всички сенки удължи́ –

вълшебството ѝ се проточи

и с ветровете продължи́...

 

... И въздухът бе лек, прозрачен,

небето светло като в ден,

дори на хоризонта здрача

измамно беше приближе́н...

 

Едно момиче с вик изтича –

да ми покаже как в нощта,

на лунна светлина приличат

си сенките с реалността...

 

Признавам, много бях учуден,

но тъй прекрасно беше то,

че исках са́мо да съм буден,

когато спря до мен само́...

 

Дойде самата Грациозност,

а по-реално от това

не вярвал бях и за възможност

да видя с будни сетива́!...

 

Бе фантастично пълнолуние

и фанатичната Луна –

Светът зовеше към безумие

с магичната си светлина́!...

 

А чудодейно някак здрача

раздвижи сенките в нощта –

дори една към мен закрачи

и оживя́ внезапно тя...

 

... Изглеждаше невероятно,

но разпознах я отведнъж –

бе моето момиче „златно“

окъпано от лунен дъжд...

 

Луната, Вятърът и Здрачът

изплитаха от светлина

вълшебни мрежи, да закачат

и вплитат в тях и Любовта...

 

... Момичето към мен вървеше,

но аз и днес не зная как –

да кажа с думи, колко беше

прекрасно то на Оня бряг!...

 

Вълните с вечния си шепот

внезапно спряха се сами́:

докоснал бях във тръпен ше́мет

задъханите му гърди...

 

Не бих могъл и да опиша –

какво бе в нашите души́,

но спомням си, че спрях да дишам

когато то ме доближи́...

 

... А във нощта и Боговете

били́ са в плен на Любовта,

която щом Луната светне

и тях обсебва с Лудостта!...

 

Луната продължи да свети

и вае звездни чудеса,

а всчки огнени комети –

не бяха, туй което са́!...

 

От тук нататък всичко стана

не контролирано, в екстаз,

а буря грабна Океана

и той обезумя пред нас...

 

Страстта с вълшебство поривисто

стихийна бе като море,

тогава пожелах: Мефисто –

Мигът (в екстаза див) да спре!...

 

И обещах му там Душата

си, аз за този Миг красив,

нали Вселената, самата –

Светътсъздала бе от Взрив!...

 

20.01.2021. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...