21 янв. 2021 г., 01:31

Лунна нощ...

569 2 2

 

Лунна нощ...

(вълшебна импресия)

 

... За нас ли бе, или́ Вселената

(изпитала безброй неща)

със Вечност незадоволена –

си бе довела тук нощта?...

 

От облак бял Луна изкочи

и всички сенки удължи́ –

вълшебството ѝ се проточи

и с ветровете продължи́...

 

... И въздухът бе лек, прозрачен,

небето светло като в ден,

дори на хоризонта здрача

измамно беше приближе́н...

 

Едно момиче с вик изтича –

да ми покаже как в нощта,

на лунна светлина приличат

си сенките с реалността...

 

Признавам, много бях учуден,

но тъй прекрасно беше то,

че исках са́мо да съм буден,

когато спря до мен само́...

 

Дойде самата Грациозност,

а по-реално от това

не вярвал бях и за възможност

да видя с будни сетива́!...

 

Бе фантастично пълнолуние

и фанатичната Луна –

Светът зовеше към безумие

с магичната си светлина́!...

 

А чудодейно някак здрача

раздвижи сенките в нощта –

дори една към мен закрачи

и оживя́ внезапно тя...

 

... Изглеждаше невероятно,

но разпознах я отведнъж –

бе моето момиче „златно“

окъпано от лунен дъжд...

 

Луната, Вятърът и Здрачът

изплитаха от светлина

вълшебни мрежи, да закачат

и вплитат в тях и Любовта...

 

... Момичето към мен вървеше,

но аз и днес не зная как –

да кажа с думи, колко беше

прекрасно то на Оня бряг!...

 

Вълните с вечния си шепот

внезапно спряха се сами́:

докоснал бях във тръпен ше́мет

задъханите му гърди...

 

Не бих могъл и да опиша –

какво бе в нашите души́,

но спомням си, че спрях да дишам

когато то ме доближи́...

 

... А във нощта и Боговете

били́ са в плен на Любовта,

която щом Луната светне

и тях обсебва с Лудостта!...

 

Луната продължи да свети

и вае звездни чудеса,

а всчки огнени комети –

не бяха, туй което са́!...

 

От тук нататък всичко стана

не контролирано, в екстаз,

а буря грабна Океана

и той обезумя пред нас...

 

Страстта с вълшебство поривисто

стихийна бе като море,

тогава пожелах: Мефисто –

Мигът (в екстаза див) да спре!...

 

И обещах му там Душата

си, аз за този Миг красив,

нали Вселената, самата –

Светътсъздала бе от Взрив!...

 

20.01.2021. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...