19 янв. 2011 г., 13:56

Лунна пътека 

  Поэзия
1118 0 5

ЛУННА ПЪТЕКА

 

Над морето се издига

бяла, сребърна мъгла.

По пътечката игрива

плува пълната Луна.

 

Вятърът ли те прогони

в тез безкрайни ширини,

или плач надежда рони

сред бушуващи вълни?

 

Гледаш ни ти отвисоко

със студена красота,

но щом скриеш се дълбоко,

плъзва черна тъмнота.

 

С теб е светло и красиво -

ти изгрей, изгрей ми пак!

И тъй скромно, мълчаливо,

прогони вековен мрак!

 

Ти вълшебница си съща,

вред разстилаш тайнствен здрач,

всичко в приказка превръщаш - 

брегове, скали, маяк.

 

И вълните вдъхновени

се целуват със скали,

неизбежно разделени,

се оттеглят със сълзи.

 

По пътечката лъчиста

моята мечта води!

Тя е светла, ведра, чиста

като сребърни вълни.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??