Лунна пътека
ЛУННА ПЪТЕКА
Над морето се издига
бяла, сребърна мъгла.
По пътечката игрива
плува пълната Луна.
Вятърът ли те прогони
в тез безкрайни ширини,
или плач надежда рони
сред бушуващи вълни?
Гледаш ни ти отвисоко
със студена красота,
но щом скриеш се дълбоко,
плъзва черна тъмнота.
С теб е светло и красиво -
ти изгрей, изгрей ми пак!
И тъй скромно, мълчаливо,
прогони вековен мрак!
Ти вълшебница си съща,
вред разстилаш тайнствен здрач,
всичко в приказка превръщаш -
брегове, скали, маяк.
И вълните вдъхновени
се целуват със скали,
неизбежно разделени,
се оттеглят със сълзи.
По пътечката лъчиста
моята мечта води!
Тя е светла, ведра, чиста
като сребърни вълни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
