Лунно дете

Поэзия

1.5K 0 5

Заченах от Луната

в една пурпурна нощ.

На кого ще прилича,

питаше ме родата.

Ще прилича на мене,

но с по-светла кожа.

С очи като звездите

и с кръв от Марс.

Родих от Луната

в една кървава нощ.

Приличаше на Нея –

с бледото си лице.

Къде е детето,

питаше ме родата.

Върнах го на Луната -

Земята не е място за Него.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nevestulka (Ваня Накова)

Ив... (Ивайло Христов), Вие разкрихте идеята, браво! Само ще споделя, че вдъхновението ми дойде от песента "Hijo de la Luna" на Mecano. Благодаря за всички коментари!

2021-05-16T20:30:04+03:00
Iga2016 (IGA)

Абстрактно

2021-05-16T14:13:52+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Сега като казваш, звучи замислящо. Странни усещания предизвиква като цяло.

2021-05-16T14:05:03+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Нещо не ми се връзва кръвта от Марс със сухоземните характеристики.
Май наистина ще му е по-добре на Луната такова, объркано

2021-05-16T13:42:19+03:00
palenka (П Антонова)

Добре, че природата е предпазила света от смесване на видовете. Представи си, ако беше забременяла от невестулка!

Още една Дева! 😅

2021-05-16T07:53:05+03:00