Заченах от Луната
в една пурпурна нощ.
На кого ще прилича,
питаше ме родата.
Ще прилича на мене,
но с по-светла кожа.
С очи като звездите
и с кръв от Марс.
Родих от Луната
в една кървава нощ.
Приличаше на Нея –
с бледото си лице.
Къде е детето,
питаше ме родата.
Върнах го на Луната -
Земята не е място за Него.
© Ваня Накова All rights reserved.