29 июн. 2023 г., 12:00  

Лунно момиче 

  Поэзия
318 6 14

Космически вятър ме носи, 

виждам безброй светове.

Пристъпвам с нозете си боси 

в безкрайното звездно море. 

 

Разплитам косите си светли. 

Край мене е пълна тъма. 

Прелитат наблизо комети 

и носят за миг светлина. 

 

***

 

Аз идвам от свят тъй далечен, 

изпълнен със сива тъга,

осеян от кратери вечни, 

в които погребах скръбта. 

 

Останах сама на Луната 

и тръгнах със мир (не със меч)

да видя отблизо цветята. 

За тях си мечтах отдалеч. 

 

Светът ви- различен от моя

е пъстър, шарен, красив. 

Различни сте- вие сте хора

и чувства във вас аз открих. 

 

С космически вятър пристигнах, 

видях безброй светове, 

но вашата обич ми стигна, 

макар че съм лунно дете. 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пиленце, да кажем 🐥
  • Да, една кукувичка
  • Благодаря, Вили. Знаеш кой ме вдъхнови 😉
  • Много е хубаво. Съжалявам, че съм го пропуснала, лунно момиче.
  • Благодаря, Катя. Понякога се чувствам все едно съм от Луната или от друга галактика. Не мога да разбера хората и тяхното долно поведение. Иска ми се да има малко повече хармония между нас. Да сме по-добри един към друг и по-смирени.
  • Красива творба! Поздравления и успех!
  • Благодаря от сърце. 🙂
  • И мен ми се прииска, да го разгледам, този лунен свят!
    Поздравявам те, за прекрасните строфи, носещи усещането, за безкрайност!
  • Задваей, Лунно момиче! Получаваш букет от толкова мечтаните цветя! 🌷🌻🌺🌼🌹
    Много ми хареса!
  • усмихна ме ..надникнах в твоя лунен свят
  • Аз постоянно мечтая за там. 🙂 Благодаря, Катя.
  • Хубаво е. Размечтах се необятния космос и кротката луна до нас.
  • Благодаря, Емо!
  • Хубаво е, Лунно момиче🙂
Предложения
: ??:??