Лунно момиче
Космически вятър ме носи,
виждам безброй светове.
Пристъпвам с нозете си боси
в безкрайното звездно море.
Разплитам косите си светли.
Край мене е пълна тъма.
Прелитат наблизо комети
и носят за миг светлина.
***
Аз идвам от свят тъй далечен,
изпълнен със сива тъга,
осеян от кратери вечни,
в които погребах скръбта.
Останах сама на Луната
и тръгнах със мир (не със меч)
да видя отблизо цветята.
За тях си мечтах отдалеч.
Светът ви- различен от моя
е пъстър, шарен, красив.
Различни сте- вие сте хора
и чувства във вас аз открих.
С космически вятър пристигнах,
видях безброй светове,
но вашата обич ми стигна,
макар че съм лунно дете.
Свързани произведения
Comments
-
Пиленце, да кажем 🐥
-
Да, една кукувичка
-
Благодаря, Вили. Знаеш кой ме вдъхнови 😉
-
Много е хубаво. Съжалявам, че съм го пропуснала, лунно момиче.
-
Благодаря, Катя. Понякога се чувствам все едно съм от Луната или от друга галактика. Не мога да разбера хората и тяхното долно поведение. Иска ми се да има малко повече хармония между нас. Да сме по-добри един към друг и по-смирени.
-
Красива творба! Поздравления и успех!
-
Благодаря от сърце. 🙂
-
И мен ми се прииска, да го разгледам, този лунен свят!
Поздравявам те, за прекрасните строфи, носещи усещането, за безкрайност! -
усмихна ме..надникнах в твоя лунен свят
-
Аз постоянно мечтая за там. 🙂 Благодаря, Катя.
-
Хубаво е. Размечтах се необятния космос и кротката луна до нас.
-
Благодаря, Емо!
-
Хубаво е, Лунно момиче🙂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
