Лятна нощ в гората
460
0
0
Сияе луната в звездния кош
и със сребро земята покрива.
Даже листо не потрепва.
Гората бавно заспива.
А и щурчето уморено мълчи.
Цветята сладко ухаят
и сънуват с отворени очи.
Потокът тръпнейки самотно,
над долината се излива.
Притихнал е славеят,
че и пътека не личи.
Подвиквам тихичко
веднъж и дваж,
но никой не откликва,
Светът е сякаш някакъв мираж.
Тогава кротко ще приседна.
Нощта не е вечна.
След час, след два нали
зората пак ще зазори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
