Хладен вятър завихри ситно накъсани спомени -
ръката на ЛЯТОТО му ги подхвърли с носталгия.
После наметна сакото обагрено в листи отронени
и за малко поседна на тръгване, на септември на прага.
Мисълта му догони полетелите птичи ята,
покръжи и се спусна при златилите дюли,
сетне хукна лудешки след събиращи чанти деца
и го бодна, напомняйки за младостта му през юли.
- Да - подсмихна се леко и с малко тъга -
как за кратко се раждаш, узряваш и тръгваш.
Не усещаш горчилка, когато смениш пролетта,
а пък сам превалил, все не искаш да бързаш... ...