Лятно-есенно
Хладен вятър завихри ситно накъсани спомени -
ръката на ЛЯТОТО му ги подхвърли с носталгия.
После наметна сакото обагрено в листи отронени
и за малко поседна на тръгване, на септември на прага.
Мисълта му догони полетелите птичи ята,
покръжи и се спусна при златилите дюли,
сетне хукна лудешки след събиращи чанти деца
и го бодна, напомняйки за младостта му през юли.
- Да - подсмихна се леко и с малко тъга -
как за кратко се раждаш, узряваш и тръгваш.
Не усещаш горчилка, когато смениш пролетта,
а пък сам превалил, все не искаш да бързаш...
Е, какво от това, че ще станеш на спомен, ако
ще покълне от него през зимните вечери песен
за море, за безгрижност, за разцъфнала лятна любов...
- Хайде, Старче - до юни, че вече ухае на ЕСЕН...
© Любител All rights reserved.
