lubitel (Любител) lubitel (Любител)
18
Aug 27, 2009, 12:01 PM

Лятно-есенно

  Poetry
1.4K 0 5

 

 

Хладен  вятър завихри  ситно накъсани  спомени -

ръката на ЛЯТОТО  му ги подхвърли с носталгия.

После наметна сакото обагрено в  листи отронени

и за малко  поседна на тръгване, на септември на прага.

 

Мисълта  му  догони  полетелите птичи ята,

покръжи  и  се спусна при златилите дюли,

сетне хукна лудешки  след събиращи  чанти деца

и го бодна, напомняйки за младостта му през юли.

 

- Да -   подсмихна се леко и с малко тъга -

как за кратко  се  раждаш, узряваш и тръгваш.

Не усещаш горчилка, когато смениш пролетта,

а  пък сам превалил, все не искаш да бързаш...          

 

Е,  какво от това, че ще станеш на спомен, ако

ще покълне от него през зимните вечери песен

за море, за безгрижност, за разцъфнала лятна любов...

- Хайде,  Старче  -  до юни,  че вече ухае на ЕСЕН...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любител All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0