По прашните петолиния на деня слънчевите лъчи разтягат като дъвка ноти сластни. Всяка нота е умираща от жажда светлина, в прегръдките на горди залези властни. На крачка преди тъмното откровение на нощта, лятото съблича мократа си бяла риза. Кожата му ухае на пот и на дива трева. Уморено през полуотворената и врата тихо влиза. Положило в скута и дългокосата си глава, като дете, молещо за нежност и ласка кротко ще заспи... Носталгична тишина, в която няма нужда от грим и от маска.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.