Лъч от миналото

1.В разгара на османския гнет

   от неразумни мисли българинът

   бил обзет.

   От родното той се срамувал,

   за чуждата култура и

   живот като чужденец жадувал.

   Но имало ли е кой да го спре -

   към правия път да го отведе.

2.Дали ще дойде светъл лъч,

   който заспалата българщина

   да събуди?

   Ако не дойде този лъч,

   о-о-о, за жалост

   духът на българското никога

   няма да се пробуди!

3.Залязлото българско слънце чезне,

   нима ние можем да го понесем?

   Нека българския огън

   в едно огнище да съберем!

   Това огнище кой ще го запали,

   ще стори необходимото за това?

   Та проблема ни и срама да подпали -

   нека, че сме българи, отново да изревем.

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

4.Ето го първият будител,

   кандило, което лъч светлина от миналото

   в бъдещето трябва да внесе.

   Ето го нашия дарител,

   който подаръка на мечтите ще ни донесе.

5.Паисий Хилендарски

   ръкописи, летописи от света събрал,

   българския дух в себе си крепял

   и общото българско огнище запалил.

   Вечно за сплотеност той копнял,

   миналата слава всеки отново да погали,

   героичните подвизи отново да възхвали.

6.История славянобългарска,

   тя е огънят на българския род.

   Съхранила тя паметта българска,

   обединила целите ни, желанията ни

   и общ възход.

7.Паисий

   книгата си разпространил,

   за преписи нови той я дарил.

   Та нека всеки край общия огън

    ръцете си да сгрее.

    Нека силата на име родолюбие

    ума на всеки да огрее.

8.Паисий Хилендарски,

   от народа днес високо почитан.

   За пръв будител от българите

   е зачитан.

   Та нека личността му вовеки историята

   ни да озарява,

   нека споменът за него празничен дух

   да всява.