Неистински умееш да си!
Имаш и талант дори...
Аз умея пък да вярвам!
Макар да знам, че от лъжите ще боли...

Поиска ме и твоя бях!
Защо ти трябвах аз, за Бога...
Наред със другите и мен да мамиш!
Да се влюбя, да престана да те искам, да не мога...

С красиви думи ти харесва да боравиш!
Но действията ти отмиват красотата...
Как понасяш да живееш във измислен свят!
От лъжи не можеш да прогледнеш в светлината...

Страхуваш се от любовта! Защо?
Светът за двама е, не си ли чувал?
Всеки своя начин на живот избира...
Направил ли си своя избор или само си сънувал...

Бъди какъвто искаш! Аз няма да те съдя!
Невярваща съм вече... За сметка на това - по-силна!
Думите не разбра. Поредната лъжа, но защо ли да те поучавам!
Ти си неглиже, а моята граматика е стилна!