18 мар. 2007 г., 16:31

Лъжлива реалност

Поэзия

1.2K 0 2

Обичайки, затварях своите очи за света, приятелите и семейството дори. Обичайки, извръщах главата си встрани, не чувах другите, те казваха: "той ще те нарани" Послушах своето сърце, казваше: "Лъжат те!" Но прави се оказаха приятелите... След време той разби любовта и мечтите... Само болката остана, самотата и тя. Нямам вече никой, аз съм съвсем сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katttto3 (Катя)

не че съм сама,имам си приятели,но това беше написано в много лош за мен период и бях вдъхновена от разочарованието си!мерси

2007-04-24T15:50:40+03:00
RiKiTa (Виктория)

Наистина ли си сама?...загуби ли приятелите? 6

2007-04-23T21:46:18+03:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0