Mar 18, 2007, 4:31 PM

Лъжлива реалност

Poetry

1.2K 0 2

Обичайки, затварях своите очи за света, приятелите и семейството дори. Обичайки, извръщах главата си встрани, не чувах другите, те казваха: "той ще те нарани" Послушах своето сърце, казваше: "Лъжат те!" Но прави се оказаха приятелите... След време той разби любовта и мечтите... Само болката остана, самотата и тя. Нямам вече никой, аз съм съвсем сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katttto3 (Катя)

не че съм сама,имам си приятели,но това беше написано в много лош за мен период и бях вдъхновена от разочарованието си!мерси

2007-04-24T15:50:40+03:00
RiKiTa (Виктория)

Наистина ли си сама?...загуби ли приятелите? 6

2007-04-23T21:46:18+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0