7 мая 2007 г., 09:20

Люби я, но не я обичай

1K 0 7
От мен не искай да съм другата жена,
този кръст не ща да нося...

Не ме сравнявай с нея никога,
аз Богиня съм, а тя е всяка срещната...

 

Тялото й не ухае като мойто,
косите не даряват ласки...
Но ти я искаш,
аз какво да сторя...
"Щастливи сме", а всъщност...

носим маски...

 

В твоите мисли Аз ще я убия,
ако тя не си отиде...
Белезите ти от нея с целувки ще умия,
следите от сълзите си ще скрия...

 

Но чуй ме...
Пред лъжите ти очи затварям,
всяка болка с болка ти прощавам.
Люби я, щом си я поискал,
но заклевам те... не смей да я обичаш...

 

Нека да докосва твойто тяло,
нека да те има, ако ще изцяло...
но мен обичай със магия,
тя просто е копнеж,
наситиш ли й се...
                                   Забрави я!!!

не е посветено :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
  • Пишеш прекрасно!!!
  • потресена съм от стиховете ти,уникални са...прочетох ги всичките но това като че ли най-много ме надъха...страхотна си продължаваи все така поздваче и мн прегръдки от мен
  • Към Анета: Благодаря,ми всъщност не бих приела това, ако се случва на мен... но както е пояснено под стихотворението не е посветено. Просто плод на въображението ми.

    Към Светослав: Мен двойките не ме плашат ни най - малко и в никъкъв случай не се сърдя на никой който ми поставя двойки. Но все пак мисля, че въпросния цитат е доста разбираем.
    Благодаря!
  • Хубаво е, но ти наистина ли си съгласна на това!?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...