May 7, 2007, 9:20 AM

Люби я, но не я обичай

  Poetry
1K 0 7
От мен не искай да съм другата жена,
този кръст не ща да нося...

Не ме сравнявай с нея никога,
аз Богиня съм, а тя е всяка срещната...

 

Тялото й не ухае като мойто,
косите не даряват ласки...
Но ти я искаш,
аз какво да сторя...
"Щастливи сме", а всъщност...

носим маски...

 

В твоите мисли Аз ще я убия,
ако тя не си отиде...
Белезите ти от нея с целувки ще умия,
следите от сълзите си ще скрия...

 

Но чуй ме...
Пред лъжите ти очи затварям,
всяка болка с болка ти прощавам.
Люби я, щом си я поискал,
но заклевам те... не смей да я обичаш...

 

Нека да докосва твойто тяло,
нека да те има, ако ще изцяло...
но мен обичай със магия,
тя просто е копнеж,
наситиш ли й се...
                                   Забрави я!!!

не е посветено :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави!
  • Пишеш прекрасно!!!
  • потресена съм от стиховете ти,уникални са...прочетох ги всичките но това като че ли най-много ме надъха...страхотна си продължаваи все така поздваче и мн прегръдки от мен
  • Към Анета: Благодаря,ми всъщност не бих приела това, ако се случва на мен... но както е пояснено под стихотворението не е посветено. Просто плод на въображението ми.

    Към Светослав: Мен двойките не ме плашат ни най - малко и в никъкъв случай не се сърдя на никой който ми поставя двойки. Но все пак мисля, че въпросния цитат е доста разбираем.
    Благодаря!
  • Хубаво е, но ти наистина ли си съгласна на това!?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...