Люби я, но не я обичай
този кръст не ща да нося...
Не ме сравнявай с нея никога,
аз Богиня съм, а тя е всяка срещната...
Тялото й не ухае като мойто,
косите не даряват ласки...
Но ти я искаш,
аз какво да сторя...
"Щастливи сме", а всъщност...
носим маски...
В твоите мисли Аз ще я убия,
ако тя не си отиде...
Белезите ти от нея с целувки ще умия,
следите от сълзите си ще скрия...
Но чуй ме...
Пред лъжите ти очи затварям,
всяка болка с болка ти прощавам.
Люби я, щом си я поискал,
но заклевам те... не смей да я обичаш...
Нека да докосва твойто тяло,
нека да те има, ако ще изцяло...
но мен обичай със магия,
тя просто е копнеж,
наситиш ли й се...
Забрави я!!!
не е посветено :)
© Надя Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави!
-
Пишеш прекрасно!!!
-
потресена съм от стиховете ти,уникални са...прочетох ги всичките но това като че ли най-много ме надъха...страхотна си продължаваи все така поздваче и мн прегръдки от мен
-
Към Анета: Благодаря,ми всъщност не бих приела това, ако се случва на мен... но както е пояснено под стихотворението не е посветено. Просто плод на въображението ми.
Към Светослав: Мен двойките не ме плашат ни най - малко и в никъкъв случай не се сърдя на никой който ми поставя двойки. Но все пак мисля, че въпросния цитат е доста разбираем.
Благодаря! -
Хубаво е, но ти наистина ли си съгласна на това!?
-
Хареса ми! Първия куплет може малко да се "пипне".
-
Стихотворението определено ми харесва. Логическата визия никак не ми е сложна... дори доста добре я разбирам...поради тази причина ще се въздържа от коментар, относно мнението на господин Иванов!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
