Любимец
Както и да се погледна,
все душа съм ненагледна.
Всичко живо ме обича
и в мене се зарича.
Вчера в кръчма "Лудо пиле"
седнали сме с комшия.
Той след третата ракия
заговори ме на Вие:
"Вий ште, шефе, най-добрия.
Викни - хлъц! - една рикия"
Как сега да му откажа?
Я, намира ме за важен!
А пък снощи в леглото
страстно сграбчи ме жената
и изпъшка ми в ухото:
"Ще сменим ли дограмата?"
Чух я днеска дъщерята
как ме хвали в махалата:
"Двайсетачка на заплата
обеща да дава тати."
Аз май, нещо, нямам спомен,
ама смея ли до споря?
Че така си ме обичка
мойта малка дъщеричка
Шефът пази моя залък -
все намира той решения,
ето: с цел по-малък данък,
спира да ми плаща премия.
Толкоз много обич срещам
и човешко отношение,
че направо се усещам
гост на свойто погребение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антон Донев Все права защищены
