Donsky (Антон Донев)
25 41
3 янв. 2012 г., 12:03

Любимец 

  Поэзия » Юмористическая
784 0 7

Както и да се погледна,
все душа съм ненагледна.
Всичко живо ме обича
и в мене се зарича.

Вчера в кръчма "Лудо пиле"
седнали сме с комшия.
Той след третата ракия
заговори ме на Вие:

"Вий ште, шефе, най-добрия.
Викни - хлъц! - една рикия"
Как сега да му откажа?
Я, намира ме за важен!

А пък снощи в леглото
страстно сграбчи ме жената 
и изпъшка ми в ухото:
"Ще сменим ли дограмата?"

Чух я днеска дъщерята
как ме хвали в махалата:
"Двайсетачка на заплата
обеща да дава тати."

Аз май, нещо, нямам спомен,
ама смея ли до споря?
Че така си ме обичка
мойта малка дъщеричка

Шефът пази моя залък -

все намира той решения,
ето: с цел по-малък данък,

спира да ми плаща премия.


Толкоз много обич срещам
и човешко отношение,
че направо се усещам
гост на свойто погребение.

 

© Антон Донев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??