4 июн. 2008 г., 11:53

Любов

1.2K 0 5
Ти върви,
и върви,
и върви.
Върви,
а аз ще те следвам.
Где ще стигнеш,
на мен довери.
Довери
и пак ще те следвам...
Ти ще бягаш,
а аз съм след теб...
И ще чакаш,
а аз ще почина...
За да тръгна
отново след теб...
След твоите дири,
пък дето достигна...
Благодарност,
че ми довери
тази тайна -
обричаща, нежна...
Дето няма скандални следи...
Дето срещам върховната нежност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Баева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосващо!
  • И двата стиха са прекрасни Успех, Кате, дано станеш една от много известните български поетеси
  • Да така е
  • УНЕС

    Елисавета Багряна

    Говори, говори, говори! -
    аз притварям очи и те слушам:
    - Ето, минахме сънни гори
    и летим над морета и суша. . .

    Вляво кървава вечер гори,
    вдясно тъмни пожарища пушат.
    Де ще стигнем, кога зазори?
    Този път накъде лъкатуши?

    Там ли, дато свободни ще бдим
    и ще бъдем два пламъка слети,
    и в нощта, сред безбройни звезди,
    като двойна звезда ще засветим?

    - Ти не знаеш? Аз също не знам -
    но води ме, води ме натам!


  • Ей, това май е вдъхновено от една много известна българска поетеса

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...