4.06.2008 г., 11:53

Любов

1.2K 0 5
Ти върви,
и върви,
и върви.
Върви,
а аз ще те следвам.
Где ще стигнеш,
на мен довери.
Довери
и пак ще те следвам...
Ти ще бягаш,
а аз съм след теб...
И ще чакаш,
а аз ще почина...
За да тръгна
отново след теб...
След твоите дири,
пък дето достигна...
Благодарност,
че ми довери
тази тайна -
обричаща, нежна...
Дето няма скандални следи...
Дето срещам върховната нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Баева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосващо!
  • И двата стиха са прекрасни Успех, Кате, дано станеш една от много известните български поетеси
  • Да така е
  • УНЕС

    Елисавета Багряна

    Говори, говори, говори! -
    аз притварям очи и те слушам:
    - Ето, минахме сънни гори
    и летим над морета и суша. . .

    Вляво кървава вечер гори,
    вдясно тъмни пожарища пушат.
    Де ще стигнем, кога зазори?
    Този път накъде лъкатуши?

    Там ли, дато свободни ще бдим
    и ще бъдем два пламъка слети,
    и в нощта, сред безбройни звезди,
    като двойна звезда ще засветим?

    - Ти не знаеш? Аз също не знам -
    но води ме, води ме натам!


  • Ей, това май е вдъхновено от една много известна българска поетеса

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...