От всичко на света най-мразя Любовта!
Само тя у мен събужда нежността...
След любовта голяма,остава по една рана...
Няма лекар, няма цяр... Тя е прокълнат дар!

С нея страх ме е да ме дариш

и умът ми забранява да те пусна в сърцето...
Но ти натам си се запътил, а не мога да те отпратя...
Опитвам, но не става, обичта си остава,
въпреки че страха я затъпява...

А как харесва ми, когато ме докосваш,
как харесва ми, когато ми говориш,
харесва ми, дори само когато ме гледаш...
С онзи твой поглед... ти си знаеш кой!
Харесваш ми, но така страх ме е от теб,
че цялата сковавам се във лед...

Трудно ми е да ти дам това, но няма как...
Всичко е съдба! Любов или болка, не зная...
Изобщо не искам да гадая..
Вече е все едно... и без това чувствата са без значение...
За любовта трябват двама, дори и тя да е измама!