Jan 7, 2009, 10:36 PM

Любов

  Poetry » Love
921 0 0

От всичко на света най-мразя Любовта!
Само тя у мен събужда нежността...
След любовта голяма,остава по една рана...
Няма лекар, няма цяр... Тя е прокълнат дар!

С нея страх ме е да ме дариш

и умът ми забранява да те пусна в сърцето...
Но ти натам си се запътил, а не мога да те отпратя...
Опитвам, но не става, обичта си остава,
въпреки че страха я затъпява...

А как харесва ми, когато ме докосваш,
как харесва ми, когато ми говориш,
харесва ми, дори само когато ме гледаш...
С онзи твой поглед... ти си знаеш кой!
Харесваш ми, но така страх ме е от теб,
че цялата сковавам се във лед...

Трудно ми е да ти дам това, но няма как...
Всичко е съдба! Любов или болка, не зная...
Изобщо не искам да гадая..
Вече е все едно... и без това чувствата са без значение...
За любовта трябват двама, дори и тя да е измама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Петровская All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...