Любов

Любовта е като вятър! С думи тя не се описва.

Обичам да обичам, но понякога ми писва.

Какво е любовта? За тебе сигурно е нещо свято?

Започва като океан, преминава през река и завършва в  блато?

И аз обичал съм! Признавам! Любов изпитвал съм тогава.

В сърцето ми обаче явно няма вече пламък, а гаснеща жарава.

Опарих се веднъж, или 13 пъти бяха?

Но както виждат всички, аз си нямам своя стряха.

Със листа бял пред мен и химикалката в ръката,

аз просто мъча се да забравя самотата.

А може би любов да има са нужни две сърца самички?

Тогава те ще “пеят”, като щастливи птички.

Любовта се даром дава. Любов не се печели.

Най-трудното в живота е любящ човек да се намери.

А ти любов изпитваш ли?

Или си бездушен камък?

И без любов, “стени издигнал си” – живееш като в замък?

На теб говоря! Да! Опитай да ме чуеш!

Остави си самочувствието и спри да ми се “дуеш”!

Любовта във днешно време? Явно тя не съществува?

Защото всеки втори – “със пари си я купува”!

За някой любовта е малко, за други тя е – всичко!

Но нека не оставяме едно сърце самичко…

Уви! Така се случи! Без приятелка останах.

И после пак, като удавник – за сламката надежда аз се хванах.

Дали ще “плувам” дълго? Не знам! Зависи течението как ме дърпа.

А срам ме е да ти се покажа и слагам на лицето кърпа.

Стоя пред теб!

Дори не знам аз кой съм…

Поглеждам в огледалото и чудя се – въобще аз свой ли съм…

Човек не люби визия, защото е до време.

Красив човек, а лош характер… после става бреме!

Любов, любов, любов! Боли от нея много!

Аз пиша и ще пиша дотогава, докато мога!

Не знам дали четеш? Дали си стигнал ти до тука?

Но виж, читателю, пожелавам Ни: - Наслука!

Любов за теб, любов за мен, любов за всички хора!

Това е явно печелившата стратегия на отбора?!

Дано да се намери човек, който на мен да се любува.

И всичко от това, в замяна нищо да не струва.

Аз не искам много!

Искам живота ми да бъде цветен, а не сив!

Искам поне за малко да се видя и аз щастлив!