23 мая 2014 г., 13:11

Любов

790 0 2

В безкраен опит да те преоткрия,

достигах всевъзможни празноти.

Бях примирена или бях стихия,

но в мислите ми беше вечно ти!

 

С усещане за истинска безкрайност,

живеех и очаквах да се появиш,

усмихвах се понякога и плачех тайно,

но вярвах, че и ти за мен тъжиш!

 

Не се получи да те преоткрия

и ни веднъж не се повтори ти,

но идваше стотици пъти във магия,

и все по-нова, все по-жива от преди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...