В безкраен опит да те преоткрия,
достигах всевъзможни празноти.
Бях примирена или бях стихия,
но в мислите ми беше вечно ти!
С усещане за истинска безкрайност,
живеех и очаквах да се появиш,
усмихвах се понякога и плачех тайно,
но вярвах, че и ти за мен тъжиш!
Не се получи да те преоткрия
и ни веднъж не се повтори ти,
но идваше стотици пъти във магия,
и все по-нова, все по-жива от преди!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!