В безкраен опит да те преоткрия,
достигах всевъзможни празноти.
Бях примирена или бях стихия,
но в мислите ми беше вечно ти!
С усещане за истинска безкрайност,
живеех и очаквах да се появиш,
усмихвах се понякога и плачех тайно,
но вярвах, че и ти за мен тъжиш!
Не се получи да те преоткрия
и ни веднъж не се повтори ти,
но идваше стотици пъти във магия,
и все по-нова, все по-жива от преди!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!