14 июн. 2015 г., 12:22

любов

939 0 1

Любов - на думи тъй красива,

описана в приказките знатни,

в хиляди романи е възпята,

да носи само радост на земята.

 

Любов - дали е тъй прекрасна?

Опитвам се да вкуся и от нея,

но залъкът тъй трудно преминава,

горчива глътка само ми остава.

 

Любов - не искам аз да чувам,

за нея и за трепетите нейни,

да спомням си как тръпките в жега,

ме караха от студ да затреперя.

 

Любов - не искам и да виждам,

очите как блестят, като на сцена,

устните с шепот се преливат,

изричайки ЛЮБОВ - единствена, красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение, Нина! Хареса ми!
    Поздравление и ведро настроение!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...