17 февр. 2012 г., 23:19

Любов, Болка, Самота...

1.2K 0 2
Аз съм крехка вейка, размятана от буйни ветрове. Марионетка съм в ръцете на всесилни Богове. Загубих се в гората на страха си  сам и страдам... Зад всеки храст дебне ме провал - пропадам...

А тебе пак до мен те няма... Излъга ме! Обеща ми, че в това ще бъдем двама... Но къде си ти, докато се крия в ъгъла от страх? Няма те! Позволи на черни сенки да ме превърнат в прах...

Тъмни гарвани сега се вият над опустошената ми душа, нетърпеливи, чакат края... Няма да се дам, ще се държа!  В мене властва сила, която за теб е безгранично чужда, но там, където вярата гори, от нищо друго няма нужда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...