Любов, Болка, Самота...
Аз съм крехка вейка, размятана от буйни ветрове.
Марионетка съм в ръцете на всесилни Богове.
Загубих се в гората на страха си сам и страдам...
Зад всеки храст дебне ме провал - пропадам...
А тебе пак до мен те няма... Излъга ме! Обеща ми, че в това ще бъдем двама... Но къде си ти, докато се крия в ъгъла от страх? Няма те! Позволи на черни сенки да ме превърнат в прах...
Тъмни гарвани сега се вият над опустошената ми душа, нетърпеливи, чакат края... Няма да се дам, ще се държа! В мене властва сила, която за теб е безгранично чужда, но там, където вярата гори, от нищо друго няма нужда!
А тебе пак до мен те няма... Излъга ме! Обеща ми, че в това ще бъдем двама... Но къде си ти, докато се крия в ъгъла от страх? Няма те! Позволи на черни сенки да ме превърнат в прах...
Тъмни гарвани сега се вият над опустошената ми душа, нетърпеливи, чакат края... Няма да се дам, ще се държа! В мене властва сила, която за теб е безгранично чужда, но там, където вярата гори, от нищо друго няма нужда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Викторио Всички права запазени
