Минава набързо,
като вятър те бръсва -
в гърдите пристяга,
с мечти те напада.
Облича с целувка,
кичи с милувка,
звезди подарява,
като слънце те сгрява.
Върховете превзема,
дарява вселена,
внушава единственост,
винаги искрено...
И все пак... накрая,
венец трънен оставя.
© Шопландия Софийска Все права защищены
Благодаря за думите Ви,дами!