16 июл. 2008 г., 08:31

Любов, не бива да се случиш!...

Поэзия » Любовная

903 0 24

Любов, не бива да се случиш!...

Цялата смутена - до прозиране...
Ръцете ми - треперещи съмнения,
Докосвам те и сънено умирам...
топят се като восък угризения!...

Усещам те със парещо дихание,
от звън на чаши - ще се счупя,
наздравица не вдигам за предатели...
целувките - въздушно случени!...

Ръцете ми - кристално стъклени,
звънтят - за краен случай...
и чашите оставяме - за кой ли път?...
Любов, не бива да се случиш!...

П.П. Ако умираме, Господи, с всяка Любов по малко -
ще остане ли нещо за погребване?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vseki.sledvasht (Петко Петков)

Земен стих,без обещания.
Любовтта е вечност .
Слънчеви поздрави!!!

2008-09-12T10:18:58+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Силен,хубав стих!

2008-07-17T13:02:40+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Нека има любов, за да не остава място за ненавист!Прегръщам те!

2008-07-17T09:51:48+03:00
idi (Ин Вел)

Превъзходен стих!Любовта винаги оставя след нас следи, за това трябва да се случва!!!Аплодисменти!!!!!

2008-07-17T01:08:53+03:00
враната (Маргарита Василева)

Боже,Танюшо!Ти си влюбена!
Най-хубаво!

2008-07-16T20:09:17+03:00