16 июл. 2008 г., 08:31

Любов, не бива да се случиш!...

906 0 24

  Любов, не бива да се случиш!...


                                                                                                                                                               Цялата смутена - до прозиране...
Ръцете ми - треперещи съмнения,
Докосвам те и сънено умирам...
топят се като восък угризения!...

Усещам те със парещо дихание,
от звън на чаши - ще се счупя,
наздравица не вдигам за предатели...
целувките - въздушно случени!...

Ръцете ми - кристално стъклени,
звънтят - за краен случай...
и чашите оставяме - за кой ли път?...
Любов, не бива да се случиш!...

 
П.П. Ако умираме, Господи, с всяка Любов по малко -
         ще остане ли нещо за погребване?...                                                                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...