Любов, не бива да се случиш!...
Цялата смутена - до прозиране...
Ръцете ми - треперещи съмнения,
Докосвам те и сънено умирам...
топят се като восък угризения!...
Усещам те със парещо дихание,
от звън на чаши - ще се счупя,
наздравица не вдигам за предатели...
целувките - въздушно случени!...
Ръцете ми - кристално стъклени,
звънтят - за краен случай...
и чашите оставяме - за кой ли път?...
Любов, не бива да се случиш!...
П.П. Ако умираме, Господи, с всяка Любов по малко -
ще остане ли нещо за погребване?...
© Таня Георгиева Всички права запазени
Земен стих,без обещания.
Любовтта е вечност .
Слънчеви поздрави!!!