5 июл. 2008 г., 18:16

любов несподелена 

  Поэзия » Любовная
540 0 2

последен сън – и пак се раждам тази сутрин

под пронизителния звън на слънцето-будилник

с родилните мъки на моя отровен живот

напускам бавно сънливо топлата утроба на леглото

и вдишвам жадно въздуха на вчерашното утре

пореден ден – със теб – без теб

не мога да направя първа крачка,

да полетя да се издигна

от бездната на равнодушния ти поглед

до висините на измъчените ми копнежи

поредна нощ – без теб – със теб

когато е безкрайно лесно да споделям

омаломощен пропадам

от висините на измамната интимност

до бездната на делничното отчуждение

кога ли ще умреш любов несподелена

кога ли ще се преродиш във най-вълнуващия въобще покой

на делнична интимност и измамно отчуждение

© Петромир Панайотов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...от бездната на равнодушния ти поглед
    до висините на измъчените ми копнежи..."


    ...

    много болка...

    и разбираемо...

    споделям коментара
    на Ивана59!

    p.s. words don't come easy!...

  • от висините на измамната интимност
    до бездната на делничното отчуждение
    кога ли ще умреш любов несподелена

    Не умира,бавно се превръща в рана,която боли,но заздравява...
    И е за предпочитане пред измамната интимност и делничното отчуждение.
Предложения
: ??:??